Великденското билби

Направи път, Великденското зайче, пред вас се изправя нова знаменитост. В Австралия всички говорят за Великденското билби с настъпването на есента (точно така – в южното полукълбо Великден идва в края на лятото).

Историята със зайчетата в Австралия е доста объркана. Зайците не са местен вид, а са донесени в страната от европейците през 1788 година. Когато ги пускат в дивата природа за лов, те се превръщат във вредители и причиняват огромни щети на околната среда. Като се има предвид това, никой няма да се изненада, че австралийците не са твърде въодушевени от идеята зайчето да бъде великденски символ. Да влезе билбито.

Билби, известен още като бандикут със заешки уши, е малко двуутробно животно с дълги уши, остра муцуна, черно-бяла опашка и сивкава козина. Като всяко двуутробно животно също носи малките си в торбичка в предната част на стомаха. Преди около 100 години билбитата са честосрещано явление и могат да се открият в повече от 70% от континенталната част на Австралия. В наши дни те се считат за уязвими видове на национално ниво, но в района на Куинсланд, където се смята, че в дивата природа са останали само 600 билбита – те са застрашени. Билбитата са преследвани от котки и лисици, като зайците също ги прогонват от дупките им.

Направи път, Великденското зайче, пред вас се изправя нова знаменитост. В Австралия всички говорят за Великденското билби с настъпването на есента (точно така – в южното полукълбо Великден идва в края на лятото).

Историята със зайчетата в Австралия е доста объркана. Зайците не са местен вид, а са донесени в страната от европейците през 1788 година. Когато ги пускат в дивата природа за лов, те се превръщат във вредители и причиняват огромни щети на околната среда. Като се има предвид това, никой няма да се изненада, че австралийците не са твърде въодушевени от идеята зайчето да бъде великденски символ. Да влезе билбито.

Билби, известен още като бандикут със заешки уши, е малко двуутробно животно с дълги уши, остра муцуна, черно-бяла опашка и сивкава козина. Като всяко двуутробно животно също носи малките си в торбичка в предната част на стомаха. Преди около 100 години билбитата са честосрещано явление и могат да се открият в повече от 70% от континенталната част на Австралия. В наши дни те се считат за уязвими видове на национално ниво, но в района на Куинсланд, където се смята, че в дивата природа са останали само 600 билбита – те са застрашени. Билбитата са преследвани от котки и лисици, като зайците също ги прогонват от дупките им.

Направи път, Великденското зайче, пред вас се изправя нова знаменитост. В Австралия всички говорят за Великденското билби с настъпването на есента (точно така – в южното полукълбо Великден идва в края на лятото).

Историята със зайчетата в Австралия е доста объркана. Зайците не са местен вид, а са донесени в страната от европейците през 1788 година. Когато ги пускат в дивата природа за лов, те се превръщат във вредители и причиняват огромни щети на околната среда. Като се има предвид това, никой няма да се изненада, че австралийците не са твърде въодушевени от идеята зайчето да бъде великденски символ. Да влезе билбито.

Билби, известен още като бандикут със заешки уши, е малко двуутробно животно с дълги уши, остра муцуна, черно-бяла опашка и сивкава козина. Като всяко двуутробно животно също носи малките си в торбичка в предната част на стомаха. Преди около 100 години билбитата са честосрещано явление и могат да се открият в повече от 70% от континенталната част на Австралия. В наши дни те се считат за уязвими видове на национално ниво, но в района на Куинсланд, където се смята, че в дивата природа са останали само 600 билбита – те са застрашени. Билбитата са преследвани от котки и лисици, като зайците също ги прогонват от дупките им.

През 1968 г. младо момиче на име Роуз-Мари Дъстинг пише история, наречена „Били –
австралийското Великденско билби“, която по-късно публикува като книга, за да изостри още повече вниманието на нацията към бързо изчезващото животно. През 1991 г. Фондацията за свободна от зайци Австралия (FDA) започва да прокарва концепцията, за да подпомогне повишаването на осведомеността за намаляващия брой на билбитата.

Със съдействието на няколко големи сладкарски компании, организацията помага за набирането на средства за опазването на билби. Постъпленията от продажбата на шоколадови билбита отиват за фонда „Спасете Билбито“, който има за цел да увеличи популацията на двуутробното животно, като отглежда билбита в затворени пространства, а след това ги пуска на свобода в безопасно оградена зона в природата.

Откакто се появява първата история за Великденското билби, други детски автори също помагат да се увековечи приказката, а в това число е и историята на авторката Джени Брайт за Бура Ниму – Великденското билби, който дава на децата боядисани яйца, за да ги помоли да помогнат за спасяването на земята от зайци.

През 1968 г. младо момиче на име Роуз-Мари Дъстинг пише история, наречена „Били –
австралийското Великденско билби“, която по-късно публикува като книга, за да изостри още повече вниманието на нацията към бързо изчезващото животно. През 1991 г. Фондацията за свободна от зайци Австралия (FDA) започва да прокарва концепцията, за да подпомогне повишаването на осведомеността за намаляващия брой на билбитата.

Със съдействието на няколко големи сладкарски компании, организацията помага за набирането на средства за опазването на билби. Постъпленията от продажбата на шоколадови билбита отиват за фонда „Спасете Билбито“, който има за цел да увеличи популацията на двуутробното животно, като отглежда билбита в затворени пространства, а след това ги пуска на свобода в безопасно оградена зона в природата.

Откакто се появява първата история за Великденското билби, други детски автори също помагат да се увековечи приказката, а в това число е и историята на авторката Джени Брайт за Бура Ниму – Великденското билби, който дава на децата боядисани яйца, за да ги помоли да помогнат за спасяването на земята от зайци.

През 1968 г. младо момиче на име Роуз-Мари Дъстинг пише история, наречена „Били –
австралийското Великденско билби“, която по-късно публикува като книга, за да изостри още повече вниманието на нацията към бързо изчезващото животно. През 1991 г. Фондацията за свободна от зайци Австралия (FDA) започва да прокарва концепцията, за да подпомогне повишаването на осведомеността за намаляващия брой на билбитата.

Със съдействието на няколко големи сладкарски компании, организацията помага за набирането на средства за опазването на билби. Постъпленията от продажбата на шоколадови билбита отиват за фонда „Спасете Билбито“, който има за цел да увеличи популацията на двуутробното животно, като отглежда билбита в затворени пространства, а след това ги пуска на свобода в безопасно оградена зона в природата.

Откакто се появява първата история за Великденското билби, други детски автори също помагат да се увековечи приказката, а в това число е и историята на авторката Джени Брайт за Бура Ниму – Великденското билби, който дава на децата боядисани яйца, за да ги помоли да помогнат за спасяването на земята от зайци.